От 19-тиТойвек, теорията на магнетизма се развива бързо и непрекъснато се откриват нови магнитни материали. Постоянният магнит се прилага широко в различни области като важен функционален материал. Може да се твърди, че не може да има модерна енергетика, индустриална автоматизация, информационна индустрия без магнитен материал. Постоянният магнитен материал, мекият магнитен материал и магнитният записващ материал се приветстват като три основни магнитни материала, след което те съставляват огромното семейство от магнитни материали с магнитен хладилен материал, магнитострикционен материал, магнитно абсорбиращ материал и новоразработен спин-електронен материал. Постоянният магнитен материал, известен също като твърд магнитен материал, е най-ранният прилаган магнитен материал в човешката история. За разлика от други дисциплини, магнетизмът прехвърли процеса от технология към наука. Китайците са използвали магнитен камък, за да направят компас още през 300 г. пр.н.е. Въпреки това, дори ако хората са използвали магнетизма на материята, човешкото познание до магнетизма се издигна до теоретичния етап до 19Тойвек и магнетизмът започва да се развива бързо.
1820: Датският физик Ханс Кристиан Ерстед открива магнитния ефект на тока и за първи път демонстрира връзката между електричеството и магнетизма.
1820: Френският физик Андре-Мари Ампер илюстрира електрифициран индуктор, който може да генерира магнитно поле и силата на взаимодействие между електрифицираните индуктори.
1824: Британският инженер Уилям Стърджън изобретява електромагнита.
1831: Британският учен Майкъл Фарадей открива електромагнитната индукция, след което разкрива присъщата връзка между електричеството и магнетизма, което поставя теоретичната основа за приложението на електромагнитната технология.
1860: Шотландският учен Джеймс Клерк Максуел създава единна теория на електромагнитното поле и уравненията на Максуел. Оттогава човешкото разбиране за магнитния феномен наистина започна.
Развитието на теорията за магнетизма също ускори изследванията на магнитните свойства на материите.
1845: Майкъл Фарадей разделя магнетизма в материята на диамагнетизъм, парамагнетизъм и феромагнетизъм според разликата в магнитната чувствителност.
1898: Френският физик Пиер Кюри изучава връзката между диамагнетизма, парамагнетизма и температурата, след което изработва известния закон на Кюри.
1905: Френският физик Пол Ланжевен използва класическата теория на статистическата механика, за да обясни температурната зависимост на парамагнетизма от тип I. След това друг френски физик Леон Брилуен разглежда прекъсването на магнитната енергия и предлага полукласическа теория за парамагнетизма, базирана на теорията на Ланжевен.
1907: Френският физик Пиер-Ернест Вайс създава теория на молекулярното поле и концепция за магнитна област, вдъхновена от теорията на Ланжевен и Брилоуен. Теорията на молекулярното поле и магнитната област се считат за основа на съвременната феромагнитна теория, като по този начин се създават две основни изследователски области, теория на спонтанното намагнитване и теория на техническото намагнитване.
1928: Германският физик Вернер Хайзенберг установява модел на обменно действие и илюстрира същността и произхода на молекулярното поле.
1936: Съветският физик Лев Давидович Ландау завършва велика работаГруба теоретична физикакойто изчерпателно и систематично обобщава съвременната електромагнетика и феромагнитната теория. След това френският физик Луис Неел предложи концепцията и теорията за антиферомагнетизма и феримагнетизма.
Междувременно феромагнитната теория играе все по-важна роля в изследванията и развитието на постоянния магнит.
1917: Японският изобретател Котаро Хонда изобретява стоманата KS.
1931: Японският металург Токушичи Мишима изобретява МК стоманата. MK стоманата може да се счита за пионер на AlNiCo магнитите. AlNiCo магнитите са известни още като първото поколение постоянни магнити.
1933: Йогоро Като и Такеши Такей съвместно изобретяват феритни магнити. Феритните магнити са второ поколение постоянни магнити и все още заемат голям дял от постоянните магнити в наши дни.
1967: Karl J. Strnat открива с колегите си редкоземна сплав Coblat тип 1:5. Магнитните свойства на синтерованите 1:5 редкоземни кобалтови магнити са много повече от AlNiCo магнитите. В този момент се появи първото поколение редкоземни постоянни магнити.
1977: Teruhiko Ojima от TDK Corporation постигна голям успех в разработването на синтерован Samarium Cobalt тип 2:17, което обяви раждането на второто поколение редкоземни постоянни магнити.
1983: Японският учен Масато Сагуа и американският учен Джон Кроат изобретяват съответно синтеровани неодимови магнити и неодимов стопен прах. Като трето поколение редкоземни постоянни магнити, появата на неодимовия магнит значително улесни развитието на съответните области.
